Въпроси и отговори

Част от територия /включително и тази, която тайно е покрита с вода/, определена с граници, съобразно правото на собственост.

“Урегулиран поземлен имот” или “урегулиран имот” е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.

Неурегулиран поземлен имот е имот, който не е урегулиран с подробен устройствен план.

Територии с особена териториалноустройствена защита са защитените територии за природозащита, за културно-историческа защита, свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около водоизточниците на минерални води – публична държавна собственост, както и други територии със специфична характеристика, чиито режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони /т.напр. високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие и др./

Строителни книжа са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.

Законен е строеж, за който са издадени строителни книжа и който се изпълнява в съответствие с тях.

Строители и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.

“Кота нула” или “кота цокъл”, това е нивото на пода на първия надземен етаж /първия или приземен етаж/.

Не. В Закона за устройство на територията е предвиден само съдебен контрол по законосъобразността на индивидуалните административни актове по устройство на територията, с които се одобряват подробните устройствени планове и схеми.

ЗУТ и Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ не предвиждат ред за установяване на вярна имотна граница между съседни поземлени имоти от органите на ДНСК. Редът за това е регламентиран в чл.53 от ЗКИР в § 6 от ЗУТ. Налице са две възможности:

А) При наличие на грешка в местоположението на имотната граница и при съгласие на всички заинтересовани собственици, по тяхна молба от службата по кадастъра или от техническата служба /при непредадени от общинската администрация  кадастрални планове в Агенцията по кадастъра/, на място се установяват непълнотите или грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри и се изготвя констативен акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се одобряват със заповед от изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра или от овластен от него началник на служба по кадастъра, или по досегашния ред, предвид разпоредбите на §6 ЗУТ. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство /ЗАП/ пред съответния Окръжен съд.

Б) При наличие на спор относно местоположението на имотната граница, т.е. спор за материално право, същият се решава само по съдебен ред. В този случай непълнотите и грешките в кадастралната карта се отстраняват в съответствие с влязлото в сила съдебно решение.

Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.

Документ за собственост или документ за учредено право на строеж в чужд имот, или документ за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон; Документи за собственост или отстъпено право на строеж са нотариални актове, договори за покупка на недвижими имоти, апортни вноски и др.

„Информация за идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация; за строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, букви „б“ и „ж“ от Закона за кадастъра и имотния регистър, които създават зони на ограничения, се прилага удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са нанесени в специализираните карти и регистри по чл. 32 от Закона за кадастъра и имотния регистър“

Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите в тридневен срок от съставянето на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква – преди започването на строежа, заверява заповедната книга на строежа и уведомява писмено в 7-дневен срок от заверката общината, специализираните контролни органи и регионалната дирекция за национален строителен контрол. В случаите, в които разрешението за строеж е издадено от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, заповедната книга се заверява от Дирекцията за национален строителен контрол. За специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, заповедната книга се заверява от длъжностни лица, определени от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, от председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ или от председателя на Държавна агенция „Технически операции“

Констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец 15 от Наредба №3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; След завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.

Окончателен доклад – съставен, подписан и подпечатан от лицето упражняващо строителен надзор и подписан от технически правоспособните физически лица, определени за надзор на строежа, по съответните проектни части. В доклада задължително се съдържа оценка за изпълнението на условията на §3 от ДР на Наредба №2/2003г.

1. когато строежът или части от него са изпълнени в несъответствие с одобрения инвестиционен проект и/или в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. при работи, изпълнени в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и/или неизвършени и незавършени работи;
3. когато строежът или части от него не са изпълнени в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ;
4. при липса на документи, удостоверяващи съответствието на вложените строителни продукти с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ;
5. при неизвършени мероприятия, предвидени в част „Вертикална планировка“ и нереализирано озеленяване по одобрения проект;
6. при непремахнати съществуващи сгради и постройки, които не са включени в режима на застрояване, когато са предвидени за премахване;
7. при незавършени фасади на сградите и постройките съобразно одобрения инвестиционен проект;
8. когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице;
9. когато не са съставени технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики;
10. при неизпълнени мероприятия по изграждане на улици, пътища или алеи съгласно чл. 69 ЗУТ в курортите, ваканционните селища, голф селища, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот;
11. когато липсва определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък съгласно чл. 60 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО);
12. при неиздадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67 и 78 ЗУО.

Писменото искане, представлява молба-свободен текст, в която е изявено желанието на възложителя или упълномощено от него лице за назначаване на ДПК и издаване на Разрешение за ползване на указан строеж, с описано местоположение с посочен адрес и телефон за връзка.

Протокол за определяне на строителна линия и ниво, с резултатите от проверките на достигнатите контролирани нива За начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква – датата на заверка на заповедната книга. Откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта. За откриването на строителната площадка и определянето на строителната линия и нивото се съставя протокол с означение на регулационните и нивелетните репери. В протокола се отразяват мерките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, безопасността на движението и опазването на съседните сгради, заварените сгради, мрежи и съоръжения в имота, които се запазват по време на строителството и след него, както и едроразмерната дървесна растителност, която не подлежи на премахване. Строителна площадка не се открива и не се определя строителна линия и ниво за вътрешни преустройства.

Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ. Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а за градовете с районно деление – по решение на общинския съвет – от главния архитект на района. Разрешение за строеж на обекти на техническата инфраструктура с обхват и значение за повече от една община се издават от областния управител, а за обекти с обхват и значение за повече от една област и за обекти с национално значение – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Започнатите до влизането в сила на ЗИД ЗУТ /25.07.2003г. /ДВ бр.72/2003г./ производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж се довършват по стария ред или по желание на възложителя – по реда на ЗИД ЗУТ. За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се смята денят на внасянето на инвестиционен проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се смята и наличието на съгласуван от компетентния орган идеен инвестиционен проект. Започнатите до 25.07.2003г. производства по изследване на възможността за узаконяване се довършват по стария ред. За започнато производство се смята денят на подаване на писменото искане за узаконяване пред компетентния орган. Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на ЗИД ЗУТ, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Производството по узаконяване на строежите, извършени незаконно до влизане в сила на ЗИД ЗУТ, започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗИД ЗУТ. /ДО 25.01.2004г./. В едномесечен срок от постъпване на заявлението длъжностните лица от общинската администрация съставят констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който органът, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, изисква необходимите документи по чл. 144 ЗУТ и определя срок за представянето им. При не представяне на необходимите документи в определения срок или когато органът, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж прецени, че не са налице условията за узаконяване, той издава мотивиран отказ, съобщава го на заинтересуваните лица и уведомява Дирекцията за национален строителен контрол за прилагане на мерките по чл. 225 ЗУТ. Узаконяването се състои в съгласуване на инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване. Строежите извършени незаконно до влизане в сила на ЗИД ЗУТ, които не са заявени за узаконяване в срока до 25.01.2004г. или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ.

Чл. 137, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ В зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва: 1. първа категория: а) автомагистрали и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа, железопътни линии, пристанища и летища за обществено ползване, метрополитени и съоръженията към тях; б) преносни проводи (мрежи) на техническата инфраструктура и съоръженията към тях в областта на водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщителните и други дейности; в) строежи, необходими за предпазване и защита на населението и възстановяване на районите от бедствия и аварии; г) строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества; д) хидротехнически съоръжения, криещи опасност от наводнения, в т.ч. язовири с обем над 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена над 80 м; е) строежи, при които не се допуска прекъсване на технологичния процес; ж) съоръжения за геозащита и брегоукрепване по реките и морския бряг; з) електрически централи и топлоцентрали с мощност над 100 мегавата; и) производствени предприятия с капацитет над 500 работни места и съоръжения към тях; к) металургични и химически предприятия, мини, рудници, кариери, в т.ч. и ликвидацията им, както и строежи, свързани с отстраняване на екологични щети в района на въздействието им; л) други строежи с национално значение, определени с акт на Министерския съвет; м) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория; 2. втора категория: а) пътища III клас от републиканската пътна мрежа, първостепенна улична мрежа I и II клас и съоръженията към тях; б) разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщителните и други дейности; в) хидротехнически съоръжения, в т.ч. язовири с обем от 30 до 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена от 50 до 80 м; г) съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци; д) сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители; е) производствени сгради с капацитет от 200 до 500 работни места и съоръженията към тях; ж) електрически централи и топлоцентрали с мощност от 25 до 100 мегавата; з) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория; 3. трета категория: а) общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях; б) елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни, кабелни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории; в) жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители; г) производствени сгради с капацитет от 100 до 200 работни места и съоръженията към тях; д) електрически централи и топлоцентрали с мощност до 25 мегавата; е) паркове и градини с площ над 1 хектар; ж) реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначението на строежите от тази категория; Номенклатурата на видовете строежи по отделните категории се определя с НАРЕДБА № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Със Заповеди №РД-13-177/20.06.2024г., №РД-13-175/20.06.2024г. и №РД-13-176/20.06.2024г. на Началника на ДНСК , на основание чл.222, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ са предоставени правомощия на  Началниците на РДНСК.